Хомеопатия
Хомеопатията се състои от всички процедури за прилагане на единствения познат терапевтичен закон за лечение на пациенти - закона на подобията.
Терапевтичните резултати се постигат само при стриктно спазване на насоките, определени от откривателя на хомеопатията д-р Самуел Ханеман в продължение на 55 години клинични наблюдения и експерименти. Ужасен от приблизителния начин, по който парижките лекари са прилагали откритията му, докато са продължавали да кървят, Ханеман е казал: "Подражавайте ми, но ме подражавайте добре! " Уви, в продължение на почти един век хомеопатичният свят сякаш е забравил дори съществуването на Органона - книгата, в която Ханеман е записал своите открития. По този начин хомеопатията се преподава според произволни възгледи, замислени от хора, които никога не са овладявали напълно изкуството и дори не са чели Органона. С всяко следващо поколение нивото на компетентност е спадало, за да се стигне до сегашната мизерия, когато гурутата налагат все по-отклоняващи се възгледи на доверчива и все по-необразована аудитория. Общото между всички тези отклонения е желанието да се утвърди като абсолютна стойност нещо, което никога няма да бъде нещо друго освен относително: "ваксинални язовири", "сензация", "периодична таблица", "сухизъм" и т.н.
Гещалт
В 291 афоризма на Органона Ханеман предлага логическо развитие, основано на разсъждения и клинични наблюдения. Всеки от тези 291 афоризми е относително независим от останалите, което показва, че няма нито едно предложение с абсолютна стойност, а само относителни предложения, които придобиват смисъл, когато се разбират заедно. Органонът може да се използва за превръщането на хомеопата в хомеопат само когато се прилага като цяло; към него може да се добавя, но не и да се отнема, което Ханеман нарича "Гещалт". Това, което казваме тук за хомеопатията, се отнася, както ще видим по-долу, и за самия пациент, който не може да бъде сведен до един-единствен симптом.
Нередукционизъм
Гещалтът представлява концептуален инструмент, адаптиран към нередукционистко виждане. Редукционизмът е позволил да се постигне сензационен напредък в науките за неживия свят, тъй като може да се приеме, че атомите не са се променили от създаването си. Не така стои въпросът с биологичните същности, които са се развивали в продължение на милиарди години. Редуцирането на човека до органи, след това на органи до клетки, след това на клетки до биологични механизми не води до абсолютно нищо за медицината.
Всички симптоми
От тази реалност следва, че всеки пациент представя съвкупност от симптоми, които конвенционалната медицина претендира да сведе до единствения, който я интересува в този ден, което е произволен и напълно ненаучен подход. Тъй като пациентът не може да бъде сведен до болен орган, единственият начин да се подходи към проблема е чрез съвкупността от неговите симптоми, които косвено характеризират невидимата вътрешност на организма. Именно тази съвкупност характеризира случая, понятието за значима съвкупност, комбинация, уникална за всеки пациент.
а) Принцип на индивидуализация
Това води до принципа на индивидуализация, който е от съществено значение за предписването. Именно чрез съвършената характеристика на случая, особено в най-уникалните му аспекти, лекарят хомеопат ще може да определи посоченото лекарство.
б) Жизнена сила
Ако при даден пациент се поддържа такава група от симптоми, трябва да има обща причина, която да стои нагоре по веригата на тези симптоми, така че цялото да представлява проява на това вътрешно разстройство, което обаче остава пряко невидимо. Логиката диктува, че това разстройство съществува нагоре по веригата от самите органи. Ето защо хомеопатите са лекари виталисти: нашето мислене ни кара да вярваме, че "проявите, които наричаме болести, се основават единствено на дисхармонията на жизнената енергия", както се изразява Ханеман.
в) Вечна палиация
От всичко това следва, че всичко, което можем да наблюдаваме с невъоръжено око или под микроскоп, е само резултат от динамично разстройство нагоре по веригата (освен, разбира се, външна травматична причина) и в никакъв случай не е причина за болестта. Следователно всяко лечение, което има за цел да премахне тези прояви, може да бъде само палиативно и вечно обречено на неуспех. Такъв винаги е бил случаят с алопатичните предписания.
Свойства на лекарствата
Експериментите и отравянията, наблюдавани през вековете, доказват, че всички активни лекарства имат потенциала да нарушават функционирането на организма и да предизвикват уникална патологична картина.
а) Тоталност на действието
От това следва, че всички лекарства, медикаменти или други активни вещества са способни да предизвикват и тоталност, което показва както общото им действие, така и факта, че организмът реагира като цяло. Както всеки пациент е носител на тоталност, така и всяко лекарство е способно да остави своя уникален отпечатък върху живия организъм.
б) "Вторични" ефекти
По същия начин, по който е произволно да се опитваме да изолираме един симптом на пациента, като пренебрегваме останалите симптоми или ги описваме като "вторични", е напълно произволно да говорим за "вторични ефекти" на дадено лекарство: това са просто останалите части от общото му действие в организма.
в) Чувствителност или податливост
На въпроса "От алкохола ли се напиваш?" отговорът варира в зависимост от количеството и податливостта на субекта към алкохола. Абсолютно същото е и при лекарствата, използвани в медицината. Съществува континуум от индивидуални чувствителности, които могат да се предвидят с помощта на хомеопатични "инструменти". Тези явления са в основата на лечебния процес, благодарение на действието на вещество, което може да бъде възприето или не от организма. Обратно, болестта се дължи и на феномена на чувствителността: самото излагане на отключващ фактор като настинка или микроб не е достатъчно; първо трябва да е налице чувствителност, която сама по себе си е пряка функция на здравословното състояние на пациента.
Защо лекарство, което може да е било клинично полезно за един човек, се оказва неефективно или дори направо токсично за друг? Това е основният въпрос в медицината, който изглежда никой не си задава. Само хомеопатията дава отговори, които тук можем да развием само частично. Възприемчивостта на пациента е пряко свързана с нарушението на вътрешното му състояние, което е динамично по своята същност, и с факта, че животът се управлява от хаотични механизми, така че една много малка промяна може да има огромни последици. Повечето хора ще могат да реагират на дадено вещество в огромна (токсична) доза, като само няколко чувствителни индивида ще реагират на много по-малки количества, но понякога по сериозен или експлозивен начин.
Взаимодействие на две цялости
Хомеопатията ни показва, че усвояването на всяко активно вещество включва взаимодействието на две цялости - тази на пациента и тази на лекарството. Когато двете взаимодействащи си тоталности нямат нищо общо помежду си, т.е. когато съответните им картини са несходни, няма особена чувствителност. Нищо не се случва, освен ако настояваме да прилагаме непрекъснати и нарастващи дози, тогава може да се развие токсична картина, която повече или по-малко да измести първоначалната патологична картина.
От друга страна, ако двете съвкупности са сходни, т.е. ако патологичната картина на прилаганото лекарство наподобява съвкупността, проявена при пациента, тогава е налице голяма чувствителност и в този случай взаимодействието е изключително бурно.
а) Динамизация
Именно поради тези явления на голямо утежнение Законът за подобията е останал неизползван от зората на медицината. Именно когато Ханеман е наблюдавал тези плашещи прояви, му е хрумнала идеята за драстично намаляване на дозите до степен, в която той добре е знаел, че вече няма никаква химическа следа от веществото... което все пак не е попречило на организма да реагира на присъствието на лекарството. Този процес на разделяне и разклащане се нарича динамизация и не е просто въпрос на разреждане. Всеки може да опита да излее капка стрихнин в океана.
б) Взаимодействие на силите
Въпреки че съвременните открития говорят за кристални микроструктури във водата, все още никой не може да обясни естеството на динамизацията. Това, което можем да кажем, е, че "неуравновесената" жизнена сила може да възприеме само динамичен агент и наистина на тази динамична, нематериална плоскост на действие се осъществява лечението. Очевидно е, че тези схващания са били отхвърлени от научния материализъм още по времето на Ханеман, а днес тези идеи се борят със същата ярост. И все пак те се основават на прости наблюдения и логически разсъждения.
в) Хомеопатия
Наблюдението винаги показва, че при взаимодействието на две сходни цялости по-силната е в състояние да унищожи по-слабата. Именно това твърди Ханеман (Органон §26):
В живия организъм по-слабото динамично пристрастие се потушава трайно от по-силното, ако последното (макар и различно по вид) все пак много му прилича по проявление.
За 30 години практика за мен беше невъзможно да опровергая заключенията на Ханеман, които тук само накратко изложихме. Целта на Школата е да донесе до възможно най-много хора знанията за хомеопатията, които днес са толкова пренебрегвани, да повиши обществената осведоменост и да обучи следващото поколение компетентни хомеопати.
