ВЕЧНИ ОТКЛОНЕНИЯ
Все по-възмутен от небрежността на така наречените хомеопатични предписания, потърсих насока за размисъл, за да избягам от простото осъждане, което в крайна сметка става изтощително след 30 години практика. Тъй като очевидно протестите не водят до нищо, поне бихме могли да се опитаме да разберем корените на една рана, която се оказва широко разпространена в областта на науките като цяло и на медицината в частност. В заключение ще разгледаме значението на заглавието на статията.
Крайната липса на хомеопатично и медицинско образование е обща черта на всички тези ектоплазмични отклонения, които осъждаме от толкова много години насам. Какво означава „хомеопатично образование“? Това е задълбоченото изучаване на афоризмите от „Органон“, така както Ханеман ги е усъвършенствал в продължение на 55 години непрекъснати изследвания и размисли (нашият учител продължаваше да бди през нощта на всеки два дни чак до смъртта си).[1]
Една СТРАННА слепота
Ясното съзнание, което всеки лекар трябва да има по отношение на собствената си практика, би трябвало да накара всички да си зададат един съвсем прост въпрос, и това важи както за алопатите, така и за хомеопатите: постигат ли се резултати? С това искам да кажа, че ние ханеманисти –тъй като трябва да ни дадат някакво име– всяка година сме все по-ентусиазирани в нашата практика, защото напредъкът ни никога не спира, а ние постигаме все повече излекувания, като ни отнема все по-малко време да обмислим избора на подходящото лекарство, и успешно лекуваме заболявания, които досега смятахме за нелечими.
Това е точно обратното на класическата медицина, където всяка година се засилва чувството на безсилие и безполезност, което в крайна сметка води до преориентиране към политиката, що се отнася до по-заможните. И същото чувство преобладава сред всички онези, които в името на хомеопатията се отклоняват от правия път и тичат от един курс към друг.
В нашата практика, още от самото начало на дейността ни преди 30 години, се сблъскваме с поток от разочаровани и недоволни пациенти, които продължават да страдат години наред, след като безрезултатно са посетили всички най-изтъкнати специалисти и са преминали през всички възможни изследвания и лечения. Това разочарование на пациентите не се забелязва на пръв поглед от лекарите, работещи в болнична среда, тъй като вниманието е фокусирано върху проблема, който се опитват да лекуват. Пациентите биват изпращани у дома и повече не се чува нищо за тях, което е много удобно…
Тези хора (т.е. скоро почти всички пациенти с хронично заболяване) се обръщат към „алтернативната медицина“. Предстои им истинско изпитание, преди да попаднат в „ръцете“ на някой „хомеопат“, който буквално ще ги влачи години наред. Някои ще разберат още преди своя лекар, който уж е хомеопат, че нещо не е наред в това, което им се предлага: „Това е холистично, но вие ми давате куп лекарства“, „Той ме пита какво бих искал да се лекува“ и т.н. Малцината, които чуват за истинската хомеопатия, се озовават при ханеманисти като последна мярка. В повечето случаи историята е една и съща: безкрайни консултации, предписване на странности, тоест на лекарства, които са крайно невероятни и за които няма никакви клинични изпитвания (мляко от различни бозайници, птичи пера, лантаниди и други редки земни елементи, зъб от тиранозавър (sic), екскременти, фосили и т.н.). Върхът на некомпетентността е, че лекарят сменя лекарството при всеки преглед (което е най-основната грешка в хомеопатията – прекалено бързата смяна), като почти систематично прибягва до алопатията (особено при най-малкия остър епизод), тъй като „това не действа“.
Нека сега съберем тези очевидни факти:
- Имаме лекари, които всеки ден от своята практика неумолимо констатират, че тя не дава никакви или почти никакви резултати, но въпреки това продължават упорито в същата посока.
- Излагането им се обосновава с придържането към теории, които имат една обща черта – липсата на каквато и да е научна основа. Нека посочим най-популярните в момента, като споменем имената на техните създатели:
- Последователна терапия (Елмигер)
- Методът на усещанията (Санкаран)
- Периодична таблица (Шолтен)
Стремежът им да следват изискванията на теорията, към която се придържат, е толкова силен, че у тях вече липсва критичният поглед, необходим за оценката на всяко действие, което извършваме в ежедневието (приготвяне на яйце, миене и т.н.). Преди век това би било изотерапията, геммотерапията, солите на Шюслер и т.н…
Състояние, граничещо с фанатизъм
Ален е написал: „В фанатичното мислене има нещо механично, защото то винаги се връща по едни и същи пътища. То вече не търси, вече не измисля. Догматизмът е като рецитиращ бълнуване. В него липсва онова диамантено острие – съмнението, което винаги пробива.“[2]
Разбира се, ние, хомеопатите, никога не сме крили ентусиазма си, страстта си, но това емоционално състояние произтича от нашите успехи в лекуването, тоест от съпоставката между клиничните резултати и това, което разбираме от хомеопатичната доктрина, която непрекъснато преосмисляме.
Разликата с фундаментализма е, че той се възхищава от дадена идея, а реалността се подчинява на прилагането на това, което се превръща в догма. Сблъсъкът с реалността става все по-труден и ние наистина сме свидетели на два основни елемента на фанатизма:
- Умственото разделение: вече не се обръща внимание на фактите и резултатите, а единственото, което има значение, е на всяка цена да се потвърди теорията, считана за „правилна“.
- Вярата: тъй като не се потвърждава от фактите, става дума за вяра, която вече не представлява рационално приемане на набор от идеи или логически доказателства.
С една дума, все по-рядко се сблъскваме с лекар, при когото прагматизмът трябва винаги да взема превес, а по-скоро сме свидетели на възторг от една идея, която сякаш изпълва и озарява лекаря, предписващ лекарствата, благодарение на предполагаемото разбиране за света и хората, което тя му предоставя. Колко нещастници не бъркат по този начин хомеопатията с духовността? И все пак, трябва да се пресили човек, за да нарече „духовност“ един зародиш на мистично-желатинови брътвежи.
Философията – нашето спасение
Как да се предпазим от подобни заблуди? Отговорът ми се струва еднозначен: да философстваме, тъй като философията се определя като процес на размисъл върху наличните знания. Именно това предлага Ханеман в пътешествието, на което ни отвежда с „Органон“, където му са необходими близо 300 афоризма, за да изготви обща картина на медицината, хомеопатията и начина на нейното прилагане.[3] Първите 70 афоризма представляват същината на хомеопатията под формата на анализ, дефиниция, създаване и размисъл върху концепциите, които стоят в основата на новата парадигма.
По този начин може да се посочи един от основните недостатъци на хомеопатията (още от самото ѝ начало) – а именно, че никога не се преподава[4] откритията и разсъжденията на Ханеман, като студентите остават встрани от усвояването на това, което се свежда до обикновена техника, без да разбират основите, които определят революционния ѝ характер. Само овладяването на хомеопатичната философия, за предпочитане обогатена с голяма доза епистемология (Карл Попър), предоставя необходимите перспективи за клиничната практика и за самооценката на резултатите.
Диктатурата на техническите специалисти и научните дейци
Това нещастие не засяга само хомеопатията – то е дори отличителен белег на цялото висше образование, като тук, разбира се, включвам и престижните висши училища, които се предполага, че подготвят нашите „елити“. “ Всъщност такъв пропуск води до създаването на технически специалисти, каквито стандартните научни факултети (по медицина, биология или други) подготвят десетки хиляди всяка година. Техници, които самите са изпълнени с друга форма на фанатизъм и не правят нищо друго, освен да изливат материалистичните и редукционистичните идеи, които са им били преподадени.
Много хубава статия, публикувана в списанието „The Week“[5], « Защо толкова много учени са невежи? ? » развива и подчертава идеите, изложени тук. От нея научаваме, че много от големите имена, включително Стивън Хокинг, са толкова категорични, колкото и напълно невежи в областта на философията. За тези учени философията е до голяма степен безполезна, тъй като не може да ни даде онези „сигурни“ отговори, които само науката може да ни предостави, а философията не е нищо друго освен спекулация. Да се осмеляваш да говориш в науката за „сигурни отговори“ е, за съжаление, изказване на ниво детска градина и предизвиква основателно учудване. Блестящите автори, поради своето незнание на забележителните трудове на Хюм и, разбира се, на Карл Попър в епистемологията, дори не осъзнават, че твърдението, че философията е безполезна, всъщност е философия.
И авторът стига до заключението, че много от тези господа гласно и категорично изповядват публичен атеизъм, като провъзгласяват, че материята е единственото нещо, което съществува. Тяхната позиция се основава на научния материализъм или, ако предпочитате, на идеята, че нещата могат да бъдат познати единствено чрез науката.
Дейвид Бентли Харт[6] отбелязва, че всички тези хора са обединени от упоритото си нежелание да мислят. „Фундаменталистът не е този, чиито идеи са прекалено прости или прекалено груби, а този, който упорито отказва да мисли – било то чрез други идеи, било то чрез самите тези идеи.“
Фундаменталисткото „мислене“
Вредните последици от това фанатично мислене са незначителни, когато става въпрос за чиста наука или когато се поддържа дистанция спрямо човека. В противен случай (медицина, политика, общество, религия) последствията се усилват многократно, което е напълно логично, тъй като цялото общество е изградено върху философски избори. Това показва колко опустошителни могат да бъдат последиците в едно общество, когато например изпълнителната власт се стреми единствено да наложи дадена идеология, без да се съобразява с никаква реалност.
Да останеш чисто технически специалист, описвайки ентропията на черните дупки (Хокинг), или чисто математик, доказвайки хипотезата на Поанкаре (Перелман), не засяга почти никого. Затвореният ум, независимо дали го наричаме фундаментализъм или прелюдия към фанатизъм, води до най-тежките последствия в медицината, където всеки член на различна секта ще се стреми да прилага върху хората принципите, които са му били внушени, без да ги поставя под съмнение или да ги обсъжда в светлината на разума.
Но нека се върнем към темата ни и вземем за пример един обикновен алопат, току-що завършил медицинския факултет. Както във всяка организация, насочена към стандартизация, той буквално е бил обучен да не мисли самостоятелно, като дори му е било внушено, че индивидуалното мнение не струва нищо и че единствено статистиката има значение. Зарънката на бунта може да се появи, когато нашият студент започне да се сблъсква с реалността на света на пациентите. Може би накрая ще осъзнае, че към хората се прилагат статистики, които първоначално са се отнасяли за напълно еднакви семена, докато това не може да е случаят с пациентите, които са различни един от друг. Отивайки още по-далеч, той ще се запита как да вярва на статистики, произведени от индустрия, която генерира милиарди. Тогава един ден може би ще осъзнае, че цялата конструкция е изгнила, тъй като се третират произволно изолирани симптоми, докато всеки пациент представя конкретен набор от симптоми, който е само косвено отражение на цяла една разстроена икономика. Но по същия начин, по който имахме 1 съпротивител на 100 000 колаборационисти, колко от нас ще имат смелостта да променят нещата? Не е ли по-удобно да останем в статуквото, като си казваме: „Това е гадно, но с това си изкарвам прехраната“?
Тези, които са най-малко философи и без съмнение най-близки до истинската власт, с удоволствие ще се превърнат в най-ревностните. Кои са често споменаваните имена на противниците на хомеопатията? Въпреки че вече са покрити с покрове на забравата, те все пак от време на време излизат от гробовете си, за да преследват медиите. Полезни идиоти или лакеи на индустрията, те се използват като плашила, когато въпреки малкия брой компетентни хомеопати, твърде много хора вече не консумират достатъчно.
Психическата манипулация
Тези авторитети на триумфиращата алопатия ни поднасят отново същите стари трикове за психическа манипулация:
- Повторение на съобщението
- Фокусиране върху даден детайл
- Абстрахиране от контекста.
От друга страна, ще забележите, че същата тактика се използва и за възвеличаване на съвременната медицина, която периодично е разтърсвана от сензационни открития или пускането на пазара на дългоочаквани нови продукти.
Тук сме точно на противоположния полюс от философията, която се стреми към възможно най-широк хоризонт. Повтаряйте каквото и да е безкрайно, разпространявайте го чрез милиони екрани и жертвите от другата страна накрая ще повярват в това. Фокусирайте се върху това, което може да шокира най-много: „хомеопатите са луди, те дават лекарства, за които е научно доказано, че са бездейни“. “ Извадете това от контекста на 300-те афоризми от „Органон“, за да сведете цялата хомеопатична система до това единствено твърдение. И ето го!
В защита на тези господа трябва да се признае, че има достатъчно основания да се критикува хомеопатията, такава каквато често се практикува. Но след като в продължение на цял век се правеше всичко възможно, за да се попречи на преподаването ѝ, трябва ли да се учудваме, че много шарлатани се възползват от това? И освен това, ако пациентите бяха доволни от официалните лечения, възхвалявани от официалната пропаганда, биха ли се втурнали масово към всичко, което е различно? Освен ако не живеем в стерилна среда, откъсната от реалността, като болнично отделение, простото изслушване на пациентите разкрива нарастващото им недоволство от традиционната медицина, която все повече се превръща в обект на отвращение.
[1] Ще забележите, че моята молба няма нищо необичайно: както във всяка научна област, би било уместно да се запознаете с откритията на вашите предшественици, преди да смятате, че сте в състояние да напредвате самостоятелно.
[2] Ален, Размисли за философите, стр. 37. Издателство PUF.
[3] Лекциите на Кент по тази тема са озаглавени „ Хомеопатична философия ». Моята собствена публикация на първия том „Принципи на новата медицина“ представлява коментар на първите 70 афоризма на 400 страници. Вторият том „Практика на новата медицина“ ще бъде с обем 800 страници.
[4] Именно за да запълня тази празнина, създадох „Planète Homéo“ – единственото училище, за което знам, където цялото обучение се основава изцяло на 6-та „Органон“ (който преведох изцяло наново), преподаван и коментиран от началото до края. Гордея се, че съм свидетел на разцвета на истинска „разсадника“ от истински хомеопати. Най-накрая ситуацията може би ще се промени.
[5] http://theweek.com/articles/610948/why-many-scientists-are-ignorant
[6] Бентли Харт, плодовит и увлекателен автор, е написал, наред с другото: „The Atheist Delusions“, „The Beauty of Infinite“, „God“
