Факултетът ме научи и продължава да ме учи как да „заглушавам“ симптомите при студенти, избрани предимно заради тяхното послушание. Но симптомът е езикът на живота. Той е призивът на живото да бъде разбрано, чуто. Разбира се, не казвам, че е чудесно да си болен и да проявяваш симптоми. Просто се опитвам да ви отворя очите за една клинична реалност. Ние се вслушваме в симптомите, защото те сочат пътя към лечебното средство – това е буквално езикът на природата, който майсторът на изкуството на лекуването трябва да се научи да наблюдава.
Хомеопатията ни показва колко опасна е илюзията, че трябва да се борим със симптомите. Цялата съвременна индустриална медицина се основава на подход, който може да се определи като параноичен, следвайки стъпките на Пастьор в една безсмислена визия за биологията, обсадена от злите микроби. Днешният медицински идеал се състои в това да се подредят, като дивизии на бойното поле, толкова лекарства, колкото е необходимо, за да се заглуши симптоматичният израз, в ущърб на най-елементарната логика, без да се отчита нито уникалността на пациента, нито лекарствените взаимодействия.
Интересно е да се отбележи, че тоталитаризмът произтича от параноично мислене[1]. Логично е да се заключи, че една система, основана на тоталитарно мислене, сама по себе си е форма на тоталитаризъм. И цунамито на Covid ни го доказа в пълна степен: систематично потискане на всяко несъгласие, елиминиране на опозицията, нарратив, върху който се гради системата, нужда от строг контрол върху мислите, насърчаване на посредствени сътрудници, които обаче добре повтарят общоприетата догма. Всички съставки са налице в това индустриално „лекарство“, което в този случай разкри истинското си лице.
Нека отбележим тук всички често използвани военни термини като „побеждавам“, „повалям“, „унищожавам“, „елиминирам“, всички те в съзвучие с една и съща безумна идея, която предполага, че организмът е обсаден, че болестта е външен фактор и трябва да бъде покорена.
Втората идея в тази теория се състои в това да се представи и разглежда засегнатата част като локална и независима, което се равнява на същата грешка в мисленето, както когато си представяме Земята като плоска и неподвижна. И в медицината реалността е в пълна противоположност на общоприетото мнение.
Но тази абстракция позволява разработването на химични продукти, способни да повлияят на проявата на симптома. Това е всичко, което има значение за индустрията, която ще реализира печалбите си, а никой от студентите по медицина вече не осъзнава измамата.
Наблюденията обаче показват, че всеки пациент проявява цялостен набор от симптоми, като всеки от тях засяга различни части на организма и се проявява в почти безкраен спектър от разнообразни форми и усещания. Може да се каже, че в историята на човечеството никога не е имало две еднакви заболявания, като всеки пациент проявява свой собствен набор от специфични симптоми. Този специфичен начин на проявление неопровержимо показва, че всеки организъм притежава своя собствена нарушена физиология.
От научна гледна точка не е възможно да се отговори на въпроса за причината за симптома, тъй като областта на метафизиката не е от наша компетентност. Но от всичко изложено по-горе следва, че симптомът, предизвикан от болния организъм, представлява за него най-добрия компромис в зависимост от неговата наследственост и различните фактори, които въздействат върху него (това е прочутата концепция за хипократовата констелация, която е далеч от простата алопатична биекция[2]).
Абсурдността на „локално“ лечение в организъм, чието функциониране е нарушено като цяло, става ясна, ако се замислим за секунда, но неумолимата логика сочи, че „манипулирането“ на симптома води до общ дисбаланс, чиито последствия са непредвидими.
Именно това обаче се случва: с продължаването на алопатичните палиативни лечения неизменно се появяват нови патологии на все по-дълбоки физически нива. Тази концепция за „ниво на здраве“[3] е характерна за хомеопатията и все още не е хрумнала на нито един алопатичен ум (ако ми позволите този оксимор).
Когато, поради непрестанното потискане, организмът вече не успява да „натрупва“ общото разстройство на физическо ниво, тогава емоционалното ниво започва да се нарушава, което води до депресия, тревожност, фобии и суицидни наклонности. И накрая, когато и този план започне да се претоварва, умственото ниво също се разстройва, което води до лудост и други илюзии.
Достатъчно е сега да погледнете обществото около вас, за да получите потвърждение на това, което твърдя, и да разберете колко важна е ролята на медицината в това всеобщо разрушение.
Афоризъм на месеца : „Болестта не е нищо друго освен нарушение на жизнената сила.“
Моят анализ : Симптомите са външните признаци на невидимо неравновесие. Те са ключът към лечението, а не пречка.
Клиничен случай : В Швейцария имаше пациентка, която се лекуваше от 15 години за хроничен екзем. Всички дерматологични лечения бяха се оказали неуспешни. Няколко добре подбрани дози Sulphur в подходяща дозировка и една година по-късно тя вече е излекувана. Но най-важното е, че животът ѝ се промени.
[1] Вижте фундаменталните трудове на Ариане Билхеран по темата „Психопатология на тоталитаризма“.
[2] Биекцията е математическо отношение между две множества (например две групи от обекти), при което всеки елемент от първото множество е свързан с точно един и същи елемент от второто, и обратно.
[3] Вж. „Нивата на здравето“ от Жорж Витулкас, превод от Е. Брусалиан и Ж.-К. Равалар. Налична в книжарницата на училището.
