Добре дошли на всички, които се интересуват от лечебния процес в хомеопатията! Не можем да ви дадем отговор по отношение на физичните концепции, а просто да споделим нашите знания и опит. Тази статия е в отговор на коментари и въпроси от пациенти; сметнахме за важно да изясним отново какво преживяват пациентите по време на ханемановско хомеопатично лечение.
Хомеопатията е истински терапевтичен избор в дългосрочен план, истински концептуален скок, който може да се окаже смущаващ за онези, които са свикнали изцяло с химическите средства и поддържат материалистична представа за човека. Патологията вече не е бинарно състояние – „болен съм“ или „излекуван съм благодарение на лекарствата“ –, а подобно на рана, която се нуждае от време, за да зарасне, тялото чрез хомеопатията получава информация, която му позволява постепенно да възвърне своята цялост и равновесие.
Пример за този процес
Представете си, че страдате от хипертония от 4–5 години, която не се контролира с антихипертензивни лекарства.
Първият етап се състои в стабилизиране на кръвното Ви налягане, като същевременно продължавате да приемате антихипертензивни лекарства. С напредването на хомеопатичното лечение Вие придобивате повече енергия и сте в състояние по-добре да спазвате хигиенно-диетичните мерки – по-малко сол, повече физическа активност, може би и по-малко стрес. В същото време хормоналният механизъм, който води до хипертония, започва да се променя. Това е моментът да започнете постепенно намаляване на дозата на химическите лекарства. Дозата се намалява, докато стойностите на кръвното налягане остават стабилни и в приемливи граници. За да се постигне този резултат, е необходимо да се намери „similimum“ – тоест хомеопатичното лекарство, подходящо за цялостното ви състояние.
Един ден химичното лечение вече не е подходящо, тъй като кръвното ви налягане се е нормализирало. Все още има моменти на стрес и раздразнение, в които кръвното ви налягане може да се повиши, но ако продължите хомеопатичното лечение до появата на треска или обрив, вие сте – почти – окончателно излекувани, без да се налага да приемате химически лекарства. Просто с една малка капка вода, веднъж седмично. Всичко това често протича много бавно, почти без да го усетите.
Хората със силно его ще смятат, че само те са отговорни за своето оздравяване чрез диети, гимнастика или други методи, но от гледна точка на хомеопата, ако съпътстващите симптоми са изчезнали и болестта се е преместила на по-повърхностни нива, ние знаем, че това не е така и че това оздравяване е резултат от хомеопатията.
Хомеопатията – центробежна сила
Факторите, които оказват влияние
Хомеопатията е скромна и надеждна. Често публикуваме примери за впечатляващи излекувания във форума, за да се вдъхновяваме и защото това са най-поучителните случаи. Реалността подкопава още повече егото на всички практикуващи, особено в Запада.
Макар че можем да се надяваме на още по-невероятни изцеления, особено когато хората живеят в бедност (от друга страна, ако не се хранят достатъчно или са подложени на недостойни условия на живот, процесът на възстановяване ще бъде затруднен) , при нас нещата стоят съвсем по друг начин, тъй като понастоящем по-голямата част от заболяванията са хронични, и по-специално психически и емоционални.
Да, хомеопатията може да излекува тези състояния. Но има редица ограничаващи фактори, които могат да затруднят този процес, тъй като работим с организми с ниска енергия, т.е. с ниско ниво на здраве.
1 – Времето : ако страдате от коварно тревожно-депресивно състояние от повече от 10 години, не си представяйте, че ще се излекувате напълно в рамките на една година. Ще се почувствате по-добре, но все пак ще продължавате да изпитвате тревоги и затруднения, а старите симптоми могат временно да се появят отново при силен стрес. Депресията е признак за по-дълбоко увреждане, отколкото повтарящите се ангини. Възстановяването от дълбока депресия обикновено отнема около 4 години. Така че, макар някои да имат невъзможната мечта за пълно възстановяване за няколко седмици, това НЕ Е ВЪЗМОЖНО.
Някои пациенти, които си мислят, че хомеопатията замества химическите лекарства, не могат да разберат протичащия процес на самовъзстановяване. След няколко месеца ползите не са достатъчно измерими в техните очи, хомеопатията им се струва безполезна, те се обезсърчават и се отказват.
Лечението има своя динамика. С всеки следващ прием, за разлика от плацебото, хомеопатичното лечение става все по-ефективно. Първите ефекти могат да бъдат слаби или незабележими, но с течение на седмиците и месеците човек все повече се чувства себе си, балансиран, творчески, активен участник в собствения си живот, а дребните неразположения от ежедневието постепенно изчезват, докато накрая и самото заболяване отшумява.
В Запада става все по-трудно да се намери simillimum още от първия път, затова трябва да се предписват антипсорични средства, подходящи за пациента. Лекувах една моя приятелка с нейния нозод „Карцинозин“, а след това с антипсоричното средство „Ликоподиум“ в продължение на 2 твърде дълги години, преди най-накрая да стигнем до „Валериана“, за да може тя веднага да възвърне съня си… Със сигурност за нея би било по-удобно да започне с Валериана, но този препарат би бил по-малко ефективен, ако беше предписан преди продължителното приемане на тези други допълнителни лекарства. Тя със сигурност ще се върне към Ликоподиум по-късно.
„Кокаинът осигурява незабавно излекуване“, обещава рекламата!
2 –Толерантността при разпространението на заболяването. Законите на Херинг се прилагат, за да се разбере необходимото развитие на симптомите на пациента с оглед постигането на излекуване.
Екзема, която се появява, докато типичните за ревматоидния артрит антитела изчезват или намаляват драстично, е отличен признак за хомеопата. Ако пациентът не може да понесе тази екзема и използва кортизон, случаят може да бъде окончателно провален. По този начин влошавате прогнозата за заболяването, която беше благоприятна, или поне удължавате продължителността на лечението. Ние не сме чудовища, затова ще направим всичко възможно, за да ограничим този неудобство; дори ще ви разрешим да използвате кортизон, ако състоянието е твърде непоносимо.
Но ако желанието за излекуване не надвишава дискомфорта, който пациентът изпитва, бързо се озоваваме в затворен кръг. Това е далеч от така наречената „благосклонна“ песен на сирените на съвременната медицина, която проповядва нулева болка, независимо от последващата цена, но може би ние сме по-реалистични и осъзнаваме слабостите на нашето бедно човешко тяло. Същото важи и за треската.
Ако мисълта да се разболеете ви плаши и страдате от хронично заболяване, не губете време с хомеопатията. На този свят няма такова нещо като липса на страдание, въпреки това, което рекламите ви повтарят цял ден, за да ви приспиват. Вслушайте се във философите и мъдростите от всички страни по света и от всички епохи – ние не сме по-добри от тях.
3 – енергийните нива някои пациенти са станали изключително отслабени. Вече не можем да се надяваме на толкова пълно възстановяване, колкото в миналото, поради употребата на лекарства, ваксини, разнообразните форми на замърсяване и превръщането на обществото ни в егоистична и нездравословна клоака.
Пациентите могат да компенсират това и да си помогнат, като спазват стриктно (без да бъдат непреклонни) ежедневните хигиенни и диетични правила, а евентуално и чрез практикуването на чи гун. Човешките организми (а вероятно и тези на животните и растенията) никога не са били толкова уязвими – трябва да се приспособим към това.
4 – Лудостта и натискът на света, в който живеем... където лудият изглежда мъдър, а мъдрият – луд, както казва Дейвид Литъл. Това е променлива, върху която имаме само ограничено влияние. За да ограничим това, всеки трябва да се стреми към умереност и да следва принципа на златната среда в отговор на предизвикателствата на живота, а защо не – да се опита да се посвети на духовна практика…
5 – Хомеопатията ви кара да се погледнете в очите, за някои пациенти това е много трудно. Особено в началото на лечението вече няма да можете да продължавате лицемерно да потискате гнева, който кипи дълбоко във вас. Това може да се възприеме като истинско „промиване с Карчер“. Разбира се, опитваме се да ограничим този дискомфорт до минимум – можете да изберете да разпределите лечението във времето, за да протича този процес по-бавно. Но няма как да избегнете срещата с истинската си същност.
Лечението с хомеопатия е истинско съвместно пътуване с лекаря. При първия контакт е все едно, че сте „черна кутия“, която трябва да бъде анализирана постепенно. Първоначалното предписание е нещо като тест за реактивност. Като хвърлим топка за пинг-понг (лекарството), измерваме отскока ѝ, за да коригираме предписанието. Въпреки всичките ни предпазни мерки, изненадите не са рядкост – бурни реакции, твърде слаби реакции, стара и скрита травма, която изведнъж изплува на повърхността и т.н.
Колкото по-добре ви познава лекарят, толкова по-добре опознавате и себе си. Взаимната помощ нараства експоненциално, както и лечението. Пациентите с леки хронични заболявания често след 4 години наблюдение са в състояние сами да ви предложат това или онова хомеопатично лекарство за грипа си, за леките си коремни болки и т.н. Това развитие на тяхната самостоятелност е прекрасно.
6. Няма такова нещо като „магическо лекарство, което действа за цял живот“, особено в днешно време. Въпреки че в миналото тя е била наричана „панацея“, Ханеман от самото начало е уточнил, че само лечение, при което се използва поредица от подходящо подбрани лекарства, може да доведе до излекуване.
Ето накратко основните трудности, с които се сблъскваме. Въпреки всички тези ограничения, които намаляват с напредването на лечението, хомеопатията възнаграждава пациента стократно. Здравословното състояние се подобрява, с други думи, вие се отдалечавате все повече от сериозно, хронично заболяване, (освен при ужасен инцидент в живота). Увеличавате здравния си капитал и надеждата за качествен, самостоятелен живот. Старостта настъпва с повече спокойствие, без прекалено много болки или дискомфорт, а още по-малко – без безкрайни рецепти за химически лекарства! Ако сте в възраст, в която можете да имате деца, вие повишавате потенциалното им ниво на здраве. Вашата креативност и таланти разцъфват, за да намерят най-подходящото място за вас в обществото.
Лично аз смятам, че си заслужава!
Д-р Гудар.
