Хомеопатията
Хомеопатията представлява съвкупност от процедури, които позволяват прилагането на единствения известен терапевтичен закон с цел излекуване на болните – законът за сходството.
Терапевтичните резултати се проявяват само ако се спазват стриктно указанията, формулирани от откривателя на хомеопатията, д-р Самуел Ханеман, в продължение на 55 години наблюдения и клинични експерименти. Ужасен от много приблизителния начин, по който парижките лекари прилагат неговите открития, като същевременно продължават да практикуват кръвопускане, Ханеман изрича прочутата фраза: „Подражавайте ми, но ме подражавайте добре! “ За съжаление, от почти един век насам хомеопатичната общност изглежда е забравила дори съществуването на „Органон“ – книгата, в която Ханеман е записал своите открития. Така хомеопатията се преподаваше според произволни възгледи, измислени от хора, които никога не са овладели изкуството напълно, нито дори са чели „Органон“. С всяко поколение нивото на компетентност е спадало, докато не се стигне до днешното мизерно състояние, при което „гурута“ налагат все по-отклоняващи се възгледи на лековерна и все по-малко образована аудитория. Общото между всички тези отклонения е стремежът да се издигне до абсолютна стойност нещо, което никога няма да бъде нищо друго освен относително: „ваксинални бариери“, „усещането“, „периодичната таблица“, „сучизмът“ и т.н.
Гещалт
Ханеман, в рамките на 291-те афоризми от „Органон“, предлага логично развитие, основано на разсъждения и клинични наблюдения. Всеки един от тези 291 афоризма е относително независим от останалите, което показва, че не съществува едно-единствено твърдение с абсолютна стойност, а само относителни твърдения, които придобиват смисъл, когато се разглеждат като цяло. „Органон“ позволява да се стане хомеопат само когато се прилага в своята цялост; той може евентуално да бъде допълнен, но нищо не може да бъде премахнато от него – това Ханеман нарича „Гещалт“. Това, което казваме тук за хомеопатията, ще важи, както ще видим по-долу, и за самия пациент, който не може да бъде сведен до един-единствен симптом.
Нередукционизъм
Гещалт представлява концептуалният инструмент, подходящ за нередукционистична визия. Редукционизмът е позволил сензационни постижения в науките за неживия свят, тъй като може да се предположи, че атомите не са се променили от самото създаване на света. Това обаче не важи за биологичните обекти, които еволюират от милиарди години насам. Редуцирането на човека до органи, а след това органите до клетки, и накрая клетките до биологични механизми, не допринася с абсолютно нищо в медицината.
Цялостна картина на симптомите
От тази реалност следва, че всеки пациент проявява цялостен набор от симптоми, които класическата медицина се опитва да сведе само до този, който я интересува да лекува в дадения ден, което е напълно антинаучен и произволен подход. Тъй като пациентът не може да бъде сведен до един болен орган, единственият начин да се подходи към проблема е чрез съвкупността от симптомите му, която косвено характеризира невидимото вътрешно състояние на организма. Именно тази съвкупност характеризира конкретния случай – това е понятието за „значима съвкупност“, уникална комбинация за всеки болен.
а) Принцип на индивидуализация
Оттук произтича принципът на индивидуализацията, който е от съществено значение за предписването. Единствено чрез цялостното охарактеризиране на случая, и по-специално на най-уникалните му аспекти, хомеопатичният лекар ще може да определи подходящото лекарство.
б) Жизнена сила
Ако при даден пациент се наблюдава такъв комплекс от симптоми, трябва да съществува обща причина, предшестваща тези симптоми, така че цялостната картина да представлява проява на това вътрешно разстройство, което обаче остава невидимо на пръв поглед. Логиката налага да се мисли, че това разстройство съществува на ниво, предшестващо самите органи. По този начин хомеопатите са лекари-виталисти: разсъжденията ни водят до извода, че „проявите, които наричаме болести, се основават единствено на разстройството на жизнената енергия“, както казва Ханеман.
в) Вечно облекчение
От всичко това следва, че всичко, което можем да наблюдаваме с невъоръжено око или под микроскоп, представлява само резултат от предшестващо динамично нарушение (освен, разбира се, при външна травматична причина) и в никакъв случай не е причината за заболяването. Следователно всяко лечение, което има за цел да премахне тези прояви, може да бъде само палиативно и е обречено на вечен провал. Това се наблюдава открай време при алопатичното лечение.
Собственост върху лекарствата
Експериментите и случаите на отравяне, наблюдавани от векове насам, доказват, че всички активни вещества могат да нарушат функционирането на организма, като предизвикат уникална клинична картина.
а) Цялостност на действието
Оттук следва, че всички наркотици, лекарства или други активни вещества също са способни да предизвикат цялостност, което доказва както тяхното общо действие, така и факта, че организмът реагира като едно цяло. По същия начин, както всеки пациент е носител на цялост, така и всяко лекарство е такъв, способно да остави своя уникален отпечатък върху живия организъм.
б) „Странични“ ефекти
Точно както е произволно да се опитваме да изолираме един симптом при пациента, като пренебрегваме останалите симптоми или ги определяме като „вторични“, така е напълно произволно да говорим за „странични ефекти“ на дадено лекарство: това е просто останалата част от цялостното му действие в организма.
в) Чувствителност или податливост
На въпроса „Алкохолът опиянява ли?“ отговорът варира в зависимост от количеството и индивидуалната чувствителност към алкохола. Същото важи и за лекарствените средства, използвани в медицината. Съществува цяла гама от индивидуални предразположения, които могат да бъдат предвидени с помощта на хомеопатичните „инструменти“. Тези явления са в самата сърцевина на лечебния процес благодарение на действието на дадено вещество, което може да бъде възприето или не от организма. Обратно, именно поради феномена на предразположеността човек се разболява: самото излагане на провокиращия фактор, като студа или микроорганизма, не е достатъчно – трябва предварително да съществува предразположеност, която от своя страна зависи пряко от здравословното състояние на пациента.
Защо лекарство, което е оказало клинично благоприятно въздействие върху един човек, се оказва неефективно или дори откровено токсично за друг? Това е централен въпрос в медицината, който никой не изглежда да си задава. Единствено хомеопатията дава отговори, които тук можем да разгледаме само частично. Чувствителността на пациента е пряко свързана с нарушаването на вътрешното състояние, което е динамично по своята същност, и с факта, че тъй като животът се управлява от хаотични механизми, дори и най-малката промяна може да има огромни последствия. Повечето хора ще могат да реагират на вещество в масивна (токсична) доза, а само някои редки, чувствителни индивиди ще реагират на много по-малки количества, но понякога по сериозен или бурен начин.
Взаимодействие между две цялости
Хомеопатията ни показва, че усвояването на всяко активно вещество води до взаимодействие между две цялости – тази на пациента и тази на лекарството. Когато двете взаимодействащи си цялости нямат нищо общо помежду си, т.е. когато съответните им клинични картини са различни, не съществува никаква специфична чувствителност. Нищо не се случва, освен ако не се настоява с прилагането на продължителни и нарастващи дози, при което може да се появи токсична картина, която до известна степен да измести първоначалната патологична картина.
От друга страна, ако двете състояния си приличат, т.е. ако патологичната картина на приетия наркотик съответства на състоянието, проявено при пациента, тогава съществува висока предразположеност и в този случай взаимодействието е изключително силно.
а) Динамизиране
Именно поради тези явления на значително влошаване законът за сходството е останал неизползван от зората на медицината. Именно след като на свой ред е наблюдавал тези плашещи прояви, Ханеман е стигнал до идеята да намали драстично дозите до степен, в която е знаел със сигурност, че вече не съществува никаква химическа следа от веществото… което обаче не пречеше на организма да реагира на присъствието на лекарството. Този процес на раздробяване и разклащане се нарича динамизация и не е просто разреждане – всеки може да направи експеримент, като излее капка стрихнин в океана.
б) Взаимодействие на сили
Въпреки че съвременните открития сочат наличието на кристални микроструктури във водата, все още никой не може да обясни същността на динамизацията. Ще запомним, че само динамичен агент може да бъде възприет от „небалансираната“ жизнена сила и именно на това динамично, нематериално ниво се осъществява изцелението. Очевидно тези понятия са били отхвърлени от научния материализъм още от времето на Ханеман, а днес тези идеи се оспорват със същата ярост. Те обаче произтичат от простото наблюдение и логическото разсъждение.
в) Хомеопатия
Наблюдението винаги показва, че при взаимодействието между две сходни цялости по-силната ще бъде в състояние да унищожи по-слабата. Това твърди Ханеман (Органон, §26):
В живия организъм по-слабото динамично състояние се потиска трайно от по-силно такова, ако то (макар и от друг вид) все пак много прилича на него по своето проявление.
През 30-годишната си практика не ми се наложи да опровергая заключенията на Ханеман, които току-що накратко разгледахме тук. Целта на Училището е да предостави на възможно най-широк кръг от хора знанията, които днес са толкова пренебрегвани в хомеопатията, да повиши осведомеността на обществеността и да подготви следващото поколение компетентни хомеопати.
