Хомеопатия – Принципи и практика на новата медицина, томове 1 и 2 – д-р Едуард Брусалиан

Description

В това ново издание от 2025 г. д-р Едуард Брусалиан превежда наново и коментира, в два тома, двеста деветдесет и единадесетте афоризми от шестото издание наОрганон, книга, написана от известния Самуел Ханеман, откривател на хомеопатията.

„Органонът на изкуството на лекуването“, в съответствие с етимологията си, се стреми да бъде инструментът на всички хомеопати. Този просветляващ, но недооценен работен инструмент е пренебрегван от поколения практикуващи още от първото му издание през 1810 г. Въпреки това Ханеман не е спирал да го преработва и усъвършенства чак до шестото посмъртно издание, публикувано през 1920 г. Ханеман е бил учен от епохата на Просвещението, с невероятна литературна и научна култура, убеден, че медицината се основава на научни принципи и че трябва да бъде реформирана. Въз основа на щателни наблюдения, непрекъснато повтаряни през целия му живот, той направи възможно прилагането на закона за сходството чрез набор от последователни теореми, регулиращи терапевтичното предписване. Накратко, без познания по „Органон“ не е възможен нито траен успех в хомеопатичното предписване, нито излекуване на остри и хронични заболявания. Преглед на пациента, миазми, патогенеза, несъпоставими заболявания… Всички тези фундаментални понятия са изложени в нея с изключителната строгост и лаконичност на основателя.

Том 1 съдържа параграфи 1–70 от „Органон“, основни теоретични принципи които съставляват първата част от тази педагогическа адаптация. Чрез актуализиране и обяснение на историческия контекст, посредством коментари и добавяне на практически и клинични бележки, тази книга има за цел да помогне на всички любители на хомеопатията да преоткрият този чудесен текст, който не е остарял ни най-малко!

След като в първи том определи Общите принципи на новата медицина, Ханеман ще ни изложи в параграфи 71–291, прилагането на медицинското изкуство на практика като определи три направления за развитие:

1. Определяне на патологичните критерии
2. Терапевтично проучване на лекарствата
3. Терапевтично приложение на лекарствата и индивидуализация,

Това представлява ни повече, ни по-малко от прилагането на медицинското изкуство, както всеки лекар би трябвало да го познава.

Тук не става дума за научните дисциплини, които е добре да владее човек, като имунология, патология, хистология и др. Тук се фокусираме върху най-важното – диагностиката и лечението.

На нито един лекар, способен да наблюдава, няма да убягне фактът, че, за съжаление, поставянето на класическите диагнози, както са ни ги преподавали, става все по-малко вероятно и че те сякаш се заменят със синдроми, които стават все по-неразбираеми, с клинична картина, която е толкова неясна, колкото и размита. Това, разбира се, е едно от проявленията на влошаването на здравния статус на населението.
Лекарят трябва да е изучавал тези различни заболявания и съпътстващите ги признаци и симптоми. Но идеалът, а дори и наш дълг, е постоянно да се информираме за най-новите открития в тази област.